Торта «Ванила Тапиока»

Дъщеря ми я кръсти така, тя и даде това ексцентрично име, на мен не би ми хрумнало. Отива и и говори достатъчно за съдържанието и, казва почти всичко. Тъмния цвят, който придоби тази интересна маса е от бурбонската ванилия и домашния мед от градински чай, който е доста по-тъмен от този от акация например. Дъщеря ми каза, че се опиянява от целия този аромат и иска да я мята с лъжицата, овладя се, разбира се… хихи. Всички обичаме крайния резултат, независимо колко ще чакаме.

Всеки път го пиша, но този път изключително и абсолютно нямах представа как точно ще действам, още по-малко какво точно ще се получи. Сутринта накиснах тапиоката, овесените ядки и слънчогледовото семе. Различни неща пише за тапиоката, някои стряскащи, други объркващи. Първия път като я приготвях я киснах само час-два, сега отидоха към 10. Разликата беше, че се свари още по-бързо. В последствие реших към киснатите семки и ядки да прибавя някакви сушени плодове и да направя основа на тапиоката, от която да опитам да сътворя нещо като крем и да видя дали ще се получи торта. Реших, че тъмния цвят на сливите и почти черен на боровинките ще направят добър контраст с прозрачно-бялата тапиока. Овесените ядки и слънчогледовото семе обаче се оказаха прекалено светли за моя замисъл. Освен това като прибавих ванилията и тъмния мед към тапиоката, тя стана кафеникава, почти се сля с цвета на блата. А всичко ухаеше така опияняващо, че ефекта загуби всякакво значение. Меда от градински чай е вълшебно домашно производство, малините и боровинките (които реших да добавя като цветен елемент) ухаеха на лято, макар и замразявани. Нямаше как да не добавя и като украса (за това половината плодове оставих за отгоре, иначе не бих била аз) и стана чудна картинка. Поне на нас, тази абсолютна импровизация и комбинация от вкусове, аромати и визия крайно ни допадна. Правилно пишат хората, че кокосовото мляко прекрасно  пасва на тапиоката, първия път нямах и сложих кокосово масло и вода. Също беше много вкусно, но сега стана съвършено. Разполагах с водата и малко останала мазнинка по стените на консерва коксово мляко, сметаната бях употребила за друга торта. Мислех да сложа желатин, останал ми незнайно откога и откъде (обичам да имам от всичко, в случай че ми потрябва). Въпреки несъгласието си дъщеря ми го разтвори, но така и не ми дойде отвътре да го използвам и тя с голямо желание го изхвърли (може би и нейното нежелание наклони везните) и поехме риска крема да се разпадне при отстраняването на подвижните стени и разрязването. Тапиоката сама по себе си се превръща в желе и реших да се доверя на това нейно качество. Доверието ми беше оправдано,а дъщерята доволна. Дълго се получи, но нямаше как иначе да обясня как стигнах до тази впечатляваща рецепта. И дано не ви звучи сложно, защото всъщност е супер лесно.

Основа:

• ½ ч.ч слънчогледово семе
• 1 ч.ч безглутенови овесени ядки
• 1 ч.ч микс сушени сини сливи и черни боровинки

Крем:

• 250 г тапиока
• 1½ ч.ч  кокосово мляко/вода
• 1 ч.л бурбонска ванилия на прах
• 5-6 с.л мед
• шепа малини
• шепа боровинки

Изплаквам и прецеждам добре овесените ядки и слънчогледовите семки, пасирам ги заедно със сушените сливи и боровинки. Разстлах плътно на дъното на форма с подвижни стени (24 см), оставих в хладилника. През това време измих много хубаво и прецедих киснатата тапиока. Сложих я в подходяща тенджерка, прибавих чашата мляко и половин чаша вода и сложих на котлона на най-ниската степен. Варих до абсолютна прозрачност, при почти постоянно бъркане. В момента, в които белия цвят стане перлен и сместа се отделя свободно от дъното на съда вече е готово, бързо стана. Оставих да се охлади до степен, при която меда да се разтвори без да се изгубят полезните му качества и го добавих заедно с ванилията. Понеже плодовете ми бяха замразени част от тях бяха натрошени. Оставих целите за отгоре, а останалите обърках внимателно в сместа. Извадих формата от хладилника и излях тапиоковата смес. Тръснах и завъртях между дланите, сякаш държа сито и пресявам брашно. Хаха, надявам се, че ме разбирате. Украсих по вкус и обратно в хладилника, до сутринта. Да ви е сладко!