Тиквени грозданки

Ами името идва от главните герои в съдържанието. Тиквата може и да е сурова, просто настъргана или блендирана. Моята ми се стори малко безвкусна и несладка. Гроздето ни го подариха и беше тръгнало да се разваля, за това една част направо я блендирах с другите продукти. Които от зърната бяха хубави отделих и обвих/скрих в смес, а останалата смес направих на топчета колкото орех. Ядките и семената могат да са всякакви по Ваш избор. Аз реших, че тиквата идеално си пасва с фурми, орехи, слънчоглед, кокос и канела. Нямам количество на брашната, защото бих ви подвела – относително е, зависи от сочността на плодовете. Аз добавях докато сместа се сплоти и стана податлива на оформяне, индивидуално усещане е. Става ли лесно на топка, без да се разпада – готова е. А гроздето може въобще да се пропусне, като съответно ще се добави по-малко от брашната. Тогава вкусът на тиквата ще се открои, и в двата случая ще бъдете очаровани. Според изпичането и съхраняването могат да бъдат различни на вкус, зависи как ги предпочитате. Тези, които са предназначени за подаряване, затворих в стъклени съдове и прибрах в хладилника, те остават по-сочни. Останалите спокойно си стоят на открито и за няколко дни ще си ги хапнем. Те постепенно изсъхват, но остават все така вкусни. Съпругът ми сподели, че всеки път има чувството, че хапва различни сладки.

• ½ ч.ч. варена тиква
• 20 гроздови зърна
• 1 ч.ч. микс киснати орехи и слънчогледови семки
• 20 фурми
• 5 с.л. кокосово олио
• 1 ч.л. цейлонска канела
• 5 с.л. оризови стърготини
• кокосово и оризово брашно до меко тесто

Блендирах всички продукти без брашната. Добавях по равни части кокосово и оризово брашно до еднородна, гладка, мека смес и оформих топчета, които наредих в тавичка покрита с хартия за печене. Пекох на 160′ до стягане. От време на време докосвах и когато вече не се образуваше ямичка от допира извадих. Като се изстинат допълнително стягат и се изсушават.

Да Ви е сладко!