Смачкай правилата

Къде намирам се не знам,
буквално и преносно.
Море ли е или казан,
небе ли буреносно?
Старая се и пак съм там.
И пак ми е ревливо.
Така е тъжно да си сам
когато е красиво…
Немигнала до сутринта
оглеждам се страхливо.
Живея ли в една лъжа?
Усещам ли се жива?
Разпъната сега на кръст
аз винаги ще се опитвам,
да не остане само пръст
и на високо литвам.

Едно гласче ми пак шепти:
Освободи се, бягай!
Върви към своите мечти
и вече не отлагай!
Да бъдеш себе си до край-
това ти се отдава.
Това е правилното, знай-
отново се раздавай.
Това е част от твоето аз.
Това си ти самата.
Не колебай се нито час
и смачкай правилата.
Не си ги писала, нали?
И те за теб не важат.
Днес важат твоите мечти,
а не какво ще кажат.