Слава в Черна Гора, манастир Войниче
Местните не отбелязват именни дни на отделен човек. Тук, както и в Сърбия всеки род си има светец покровител и се празнува общ семеен празник в деня на светеца. Този ден се нарича СЛАВА и се запазва през вековете, предавайки се през поколенията. По случая се приготвят жито, пита и вино, които се освещават на задължителната сутрешна литургия.
Свещеникът прави кръст върху питата, полива с вино и с присъстващите я поемат внимателно и нежно, само с пръсти заедно я въртят и пеят песен за Слава. После целува хляба и го поднася на всеки поотделно с думите – Христос е сред нас! Всеки вярващ също целува хляба и заедно с всички останали отговаря – Е и ще бъде! Много съкровен и сплотяващ момент! След това задължително се хапва.
Тук всеки манастир и всяка църква си имат столова с дълги маси и пейки, за да могат да поберат колкото може повече хора. Масите са богато отрупани с всевъзможни постни вкусотии и обезателно присъства риба. Мати Ана си има „фирмена“ рибна плескавица. Но никога не е удобно да я попитам за рецептата в такъв момент, а при следваща среща си говорим за друго и така вече пета година. Непременно обаче трябва да я науча преди да си тръгнем оттук.
Все още не съм попитала за точната рецепта и за питата за Слава, която наподобява вкуса на нашия козунак, но се надявам и с това да успея. След като всички и всичко вече е на лице храната се благославя, казва се всеобща молитва и се пристъпва към много приятната част. Първо се поднася късче от полятия с вино хляб, като символ на Тялото и Кръвта Христови и житото, като символ на вечен живот. Също така задължително има ракия, вино, кафе… Тук, в Черна гора след всяка служба има почерпка, даже и на крак да е. Излизаш от църквата и те чака ракия (дори и по време на пост), различни сладки (които са постни по време на пост) и сокове за децата, приятни беседи, изобщо чисто човешко общуване.
По време на Великденските празници храмовете са пълни с яйца боядисани в червено, които се раздават заедно с нафората. Така през цялата Светла седмица, а и след нея, докато се изчерпят. Приготвени са още навън, има и сол и хората се „борят“, хапват, забавляват се. Прекрасни моменти, за които след време ще си спомням с особено топли чувства и трепет. Обичам те, Черна гора, много ще ми липсваш някой ден!
