На 25

Ден преди да си тръгнеш отново
ми каза: приличаш на момиче…
В сърцето нося всяка твоя дума,
най-скъпото ми там е скрито.
Не съм момиче вече, мила,
живота промени ме, състари ме.
Но радостта че тебе съм родила
ще ме усмихва докато съм жива.
Ти виждаш ме каквато ме обичаш,
каквато те научих да обичаш.
И толкова на мен приличаш,
и силна, и ранима, и различна…
И ти не си момиче вече, скъпа,
но не плаши се – важно е сърцето!
Сърцето си пази, красиво, чисто,
обичащо с момичешка наивност.
Усмивката ти, слънце е в полето,
плода на ниви пълнещи хамбари.
Ти песен си, симфония, поема
която спира дъх и замечтава.
Обична моя, ти си цвете,
дете, жена, вълшебство.
И всъщност, всичко онова което,
непреходно е, винаги остава.

мама 11.06.2018