България само в няколко снимки
И едно и кулинарно приключение на дъщеря ми и племенницата ми. От години не съм била лятото в България, особено по планините. Връщаме се все за Бъдни вечер и в повечето случаи времето не позволява никакви волности и допълнително предразполага да си седим уютно у дома и да си приготвяме всякакви рождествени вкусотии. Общо взето семейните сбирки са по това време и никак не ни се мърда никъде и не ни се нарушава тази споделеност прекарана в задушевни разговори… Обичам дома си и близките си, а толкова рядко ги виждам. Поради тази причина обичам и всичко напомнящо ми за тях и Родината. И когато дъщеря ми ми прати тези снимки изпитах такава радост, че нямаше как да не я споделя. Приятно ме изненада и новината, че по нашите заведения се предлагат вегетариански и веган ястия. Прекрасно поднесени, носещи българщината и с нотка съвременност. Много сме добри, добри сме във всичко, стига само да се захванем и да имаме воля за успех. Обичам България, не съм навън защото не я обичам… Стечение на обстоятелства…, но непременно ще се върна и ще остана!!!
Тия снимки са свеж полъх и мило напомняне… Паметника на българските създатели – доста недоизкусурен по комунистически, но Слава Богу облагороден и реабилитиран в последвалия период, прекрасни надписи. Велико Търново – велика, непреходна красота, океан от история, безконечни поводи за гордост и отговорност и много любов. Чудния Еленски Балкан – величествен и благ, с Христовски водопад, място за преосмисляне и молитва… България е уникална страна. Няма ден, в който да не мисля как могат да се променят нещата към добро и се моля, ако нещо зависи от мен да мога да го направя… Не е мит – у дома заспивам най-добре и се будя щастлива… А иначе света е прекрасен и ми харесва да го откривам и опознавам, но докато заспивам на чужда земя душата ми ще си остане жадуваща…
Някой вкусотии, на които са се насладили двете млади достойни българки – салата с булгур и катък, салата с киноа и зеленчуци, козе сирене запечено в петмез, ризото с броколи, гъби, орехи и киноа, кюфтенца от червена леща. За вълнението и трепета си знаят само те, на мен ми остава да се радвам и усмихвам с тях.
Българийо, чакай ни, ще се завърнем някой ден, обичаме те!!!
