Баница с оризови кори

Неочаквано сполучлива и за мен. И за мен, защото съпругът ми беше изключително скептичен. Той много обича баниците, които приготвям, стандартните. Не вярваше, че с оризови кори може да се получи също толкова добре и накара и мен да се съмнявам. Казваше – единичните ти банички са супер, но класическа – едва ли… Е, аз изненадах и себе си. В деня на началото на сезон лято 2020 (очакван и непостижим дълго време, ден който също изглеждаше почти невъзможен) съпругът ми беше погълнат от задължения и емоции. Беше ясно, че няма да го видя цял ден – ден за експерименти в кухнята. Реших да опитам да направя «опитна» оризова баница само за мен. Имах вече счупени три яйца, които мислех да хапна на омлет с прясна салата. Внезапно се сетих, че сега е звездния час на оризовите кори и ги извадих зедно с бяло саламурено сирене, малко твърдо козе сирене, листенца пресен босилек вече бях сложила при яйцата. Сместа обаче ми се стори рядка и понеже се опасявах, че ще изтече добавих сусамово брашно. Стана чудо на чудесата. Докато я хапвах говорихме с дъщеря ми по вайбър и покрай моите вълнения и удовлетворение, тя почти усети вкуса, виртуално. Най-интересното беше, че тъкмо бях готова и съпруга ми дойде да ме види за пет минути. Видя останалата половин баница (цялата ми дойде много) и по детски попита – каква е тази баница, откъде, изглежда много вкусно, ще има ли и за мен?! И така – утре ще приготвям по-голяма. Петровни заговезни е все пак, трябва да употребим сиренето, че от понеделник –  двуседмичен пост.

• 3 яйца
• 100 г бяло саламурено сирене
• 20 г твърдо козе сирене
• 1 шепа листенца пресен босилек
• 3-4 с.л. сусамово брашно
• 2-3 щипки сол
• 2-3 с.л. сусамов тахан
• 2-3 с.л. кокосово олио
• оризови кори

Приготвям яйчната смес и слагам в приготвената (по описания на опаковката начин) оризова кора, толкова колкото хубаво да я покрие (по краищата – не). Навивам на пура, усуквам и завивам на охлювче. Слагам посредата на тава покрита с хартия за печене. Навивам така около първата кора докато се изчерпи сместа. Не броих корите, все пак само импровизирах. Утре ще направя по-голяма. Внезапно ми се появи някаква аналогия между кокосовите кори и черешовия цвят, не мога да кажа точно, но комбинацията с череши също се оказа много сполучлива изненада. Да Ви е сладко!