Аз – споделената (стихове)

Ухаещи на мащерка ръце. Косите – лавандулово поле, със цвят на лешник, от слънчеви лъчи погален. Очите – кестени във жар, на залеза най-нежния пожар. Дъхът ми пръчици канела, и топъл шоколад ухаен. Пристъпвам тихо, леко, смело върху килим от спомени безценни – красиво оцветени от чувствата, с които преживени са. В сърцето ми любов…

Две стари смокини сме ние, превити от зрели плодове. Зрели мисли и чувства, умело скрити в големите, белязани завинаги от жестоки съдбоносни ветрове листа-убежища. Притихнали от болка, от ударите на живота, от мъдрост посивели и от любов трептели. Стъблата – томове уроци, поуки, спомени, въпроси. Със здрави корени и памет. Боси, в земя пропита от…

Кратък е животът, миг е само.Колко безразсъдно го пилеем…Тъжно ми е някак, сиво… Нямали най-после, да се осъзнаем, помъдреем. Никаква представа нямам – колкото било е ли ще бъде.Много ли остава или малко.Колко още Бог ми е отсъдил. Време имам ли, за да поправя –хилядите грешки, грешни мисли.Да се справя с мъката, която ме препълва.Да забравя болката, бедите.Да си…

Опитвам дом да подредя от нищото да го направя. И не че не обичам да творя, но пак започвам отначало. Ще е забавно много знам, любов и радост да му вдъхна. И тук сърцето си ще дам, да спра аз няма, да отдъхна. За мен живота е в това да влагам себе си във нещо.…

Не тъгувай, мамо, ще се върна. Ти и този път ще ме дочакаш. Само още малко, ще се сбъдне. Зная, и на мен ми се доплаква. Не тъгуай, мамо, мила мамо! С всеки ден все повече разбирам. Вече аз посрещам и изпращам. Трудно е… Живота няма спиране… Не тъгувай, мамо, аз те нося, в сърцето…

Къде намирам се не знам, буквално и преносно. Море ли е или казан, небе ли буреносно? Старая се и пак съм там. И пак ми е ревливо. Така е тъжно да си сам когато е красиво… Немигнала до сутринта оглеждам се страхливо. Живея ли в една лъжа? Усещам ли се жива? Разпъната сега на кръст…

Във мен сълзи – да се удавиш. Но като вълна ще ги използвам. И ще изплувам, аз ще плувам докато не намеря бряг. Познат или непознат не хая. Бих предпочела непознат. Пак отначало и на чисто, и нито погледче назад. И като пеперуда бяла ще се оставя на света – да ме рисува, оцветява, и…

Ти си страстта в живота ми, емоция неспиращa. Денят за моите очи и любовта пулсираща. Ти си греха в душата ми, и прошка и проклятие. Един реванш, един камшик. На любовта – разпятие. Ти си страха в сърцето ми, и силата ми, и позора. И буцата на гърлото. На любовта – простора.

Колко е хубаво да си щастлив, колко е свежо да си свободен. Някак изглежда всичко красиво, сякаш излязло от списание модно. Как ти прилича и как ти личи, как са очите ти блеснали само. Нищо не пречи и не тежи, всичко напомня приятелско рамо. Колко е лесно да бъдеш щастлив, воден от обич и искрени…

Ден преди да си тръгнеш отново ми каза: приличаш на момиче… В сърцето нося всяка твоя дума, най-скъпото ми там е скрито. Не съм момиче вече, мила, живота промени ме, състари ме. Но радостта че тебе съм родила ще ме усмихва докато съм жива. Ти виждаш ме каквато ме обичаш, каквато те научих да обичаш.…