Стъпалата на живота – мисли за и от живота
Слава в Черна Гора, манастир Войниче
Местните не отбелязват именни дни на отделен човек. Тук, както и в Сърбия всеки род си има светец покровител и се празнува общ семеен празник в деня на светеца. Този ден се нарича СЛАВА и се запазва през вековете, предавайки се през поколенията. По случая се приготвят жито, пита и вино, които се освещават на…
ОщеБобът на фурна на баба ми – арменката
Ето го бобът и на другата ми баба, арменката, майката на татко. Да, не само всички я наричаха така, арменка е. Имаше трима братя – Кеворк, Гарабед, Оник, все занаятчии. Мен все ме сравняваха с Гарабет, който постоянно се шегуваше и забавляваше всички с историите си. Аз като малка си разказвах мои приказки или измислени…
ОщеЧерна гора през моите очи
Обещах да напиша повече за Черна гора, тази хубава страна. Млада, но с много натрупана мъдрост. Изненадващо бързо развиваща се. С уникална природа, хармонично съчетание между море и планина. Древни, разказващи безценни истории светини. Много млади хора, много деца, много. Това е, което ме впечатлява повече от всичко. Усетила веднъж уредения и подреден живот на…
ОщеНа баба Ани бобеца – по-вкусен от кюфтета
Коя баба не готви прекрасно?! Моите и двете бяха отличнички в кухнята. А какъв боб приготвяха. На дядо брат му казвал за неговата съпруга «Танчето един боб наготви, ама прах…». Сериозно, може да е прост боб, ама си е майсторлък да го докараш. На мама майка и (ще разкажа и за боба на татковата майка,…
ОщеЗнаци
Животът ми се оказа бушуващ пожар, в който да изгоря без остатък. Но Той протегна към мен ръце и ме призова. Превърна пожара в топлина и ми прошепна, че огъня в мен е предназначен да дарява живот. Че въглените са безсмъртните ми мечти. Че жарта е надеждата, която да подхранвам. И че трябва да поддържам…
ОщеСмисълът изобщо
Искаше ми се времето да не минава толкова бързо, живота да не е толкова кратък. Моментите с теб никога не са ми достатъчни, винаги има какво да те питам, винаги има какво да ми кажеш, и все нещо остава неизказано. Знам, че на това те учихме, да бъдеш самостоятелна и целеустремена. Но понякога ми се…
ОщеБроеницата на дядо
Дядо имаше броеница, кехлибарна. От камъни с почти еднаква големина, но различни един от друг, всеки с индивидуална форма и окраска. Големите му мъжки ръце я галеха като любима, неразделни бяха. Тогава не знаех как му помага, тогава много неща не осъзнавах. Сега когато имам моята, подарена ми от сестра Тавита, черногорска монахиня, осветена в…
ОщеБългария само в няколко снимки
И едно и кулинарно приключение на дъщеря ми и племенницата ми. От години не съм била лятото в България, особено по планините. Връщаме се все за Бъдни вечер и в повечето случаи времето не позволява никакви волности и допълнително предразполага да си седим уютно у дома и да си приготвяме всякакви рождествени вкусотии. Общо взето…
ОщеБлагодаря!
Откакто се помня се опитвам да бъда разбрана. Не обичана, не харесвана, не приета дори, а разбрана. Не че имам нещо против да бъда харесвана и обичана, даже много ми е хубаво. А да си приет в каквато и да било среда или общност, си е направо привилегия в нашия забързан и скотски свят. Да…
ОщеЗа рецептите 2 част
Не съм специалист по храненето. Неволята ме научи много. Основното, което се опитвам да спазвам е да не употребявам захар (в редки случаи – кокосова и мусковадо), да избягвам глутен, никакви преработени храни, нищо готово от магазина (включително хляб, особено хляб). Отдавна сме забравили шоколади, шоколадови десерти, готови сладки, колбаси… Спазвам принципа да приготвям за…
Още