Ето, върнахме се от средиземноморското пътуване и предстои балканското, планинско, снежно, дълго, бездънни каньони и огромни канари, 300 км завои, 1100 км до дома… Пълниш колата с подаръци за близките, чудиш се как да криеш виното, което носиш чак от Испания, внимаваш за мародери по пътя (в Сърбия задължително ги има), бензиностанции, кафета, раздвижване… Но…

Всяко пътуване предизвиква у мен радостно вълнение. Ще излъжа, ако кажа, че обичам самолети, но докато не умея да се телепортирам, си остават най-бързото придвижване. Пък и летенето си има своите предимства. Например – можеш да сложиш в куфара си повече бутилки вино, отколкото ако си с автомобил и пресичаш неевропейски граници. Както и възнамерявам…

Всяко хранене си иска и сладичкото, пък било то и на път. За това след като измъдрувах магданозените соленки е време и за «горските» бонбони. И този път ще се завъртя около това, с което разполагам. Особено сега, когато е за предпочитане да изчерпя хранителните продукти, защото ще отсъстваме повече от месец. И така, бананите…

Ето го бобът и на другата ми баба, арменката, майката на татко. Да, не само всички я наричаха така, арменка е. Имаше трима братя – Кеворк, Гарабед, Оник, все занаятчии. Мен все ме сравняваха с Гарабет, който постоянно се шегуваше и забавляваше всички с историите си. Аз като малка си разказвах мои приказки или измислени…

Отдавна не съм правила сладки, а ни предстоят пътувания и е време да си върна навика. Тортите са ни любими, но за път дребните сладки, естествено са за предпочитане. И днес ще опитам тази «празнична» комбинация от продукти и подправки. Опитайте на вкус, ако прецените може да добавите стевия или друг подсладител по избор. Лимеца…

Не мога да повторя една рецепта и това е. А ще трябва да се науча, защото имам такива, които съпруга ми много харесва и държи да направя отново… Тогава идва сложното…, все ми се иска нещо да променя, нещо да добавя, нещо да подобря… Има случаи когато това е напълно излишно и този e един…

Обичам леща, много ми е приятен вкуса и. Носи ми много спомени, от времето когато се мръщех на целите скилидки чесън в лещената чорба на мама или на баба. Сега с удоволствие си го хапвам. Детска работа, какво да се прави. Те се стараеха да ми обясняват, че е много вкусно и полезно. Аз го…

Коя баба не готви прекрасно?! Моите и двете бяха отличнички в кухнята. А какъв боб приготвяха. На дядо брат му казвал за неговата съпруга «Танчето един боб наготви, ама прах…». Сериозно, може да е прост боб, ама си е майсторлък да го докараш. На мама майка и (ще разкажа и за боба на татковата майка,…