Хляб/хлебчета със смокини, сирене, босилек и слънчогледови семки
Тази комбинация ми е от любимите. Тестото е обичайното. Семките са киснати цяла нощ, всъщност са достатъчни 2-3 часа. Обикновено си кисна ядките/семената/зърната от вечерта и сутринта просто си ги измивам. Ако ще ги суша – ги суша, ако не – ги консумирам така или добавям където съм решила. Сиренето и смокините ги купувам от фамилно магазинче. Сиренето няма никакъв дразнещ дъх, даже и топло. Смокините са домашно сушени (хаха, всеки път го споменавам) и сочни, като пресни. Босилека е от дребния, който го продават за навън, да гони комарите. Не знам дали ги гони, но пък е толкова ароматен и вкусен, че си го ползвам като другия.
Продукти:
- 1½ ч.ч лимецово брашно
- ½ ч.ч смляно просо
- 2-3 щипки хималайска сол
- 1 ч.л сода за хляб
- 10 ч.л кисело мляко
- 2 шепи слънчогледови семки
- 12 сушени смокини
- 250-300 г домашно овче сирене
- 2 шепи босилек
Смесвам лимецовото брашното със смляното просо и солта. Правя кладенче и изливам угасената в млякото сода. Замесвам, покривам с прозрачно фолио и оставям да си почине докато нарежа смокините (но не много ситно, да се усещат и виждат ;)) и отделя листенцата босилек от стъбълцата. Разстилам тестото, натрошавам върху него сиренето, добавям нарязаните смокини и киснатите семки, загръщам и домесвам. Може да се наложи добавяне на още малко брашно. Правя си топки побиращи се в дланта и редя в тавичката на фурната застлана с хартия за печене, като леко сплесквам при поставянето. Пека в загрята на 200’фурна до приятен златист загар. Зашеметяващ аромат и вкус, който за дълго остава и усмихва.
Да ви е сладко!
