За рецептите 1 част

За рецептите е важно да отбележа, че до всяка една рецепта съм стигнала почти на шега и повечето от тях правя за първи път, буквално ми идват в процеса на правене. Приисква ми се нещо, ставам, поглеждам с какво разполагам, какви продукти мога да съчетая и запрятам ръкави. Честно, почти никога нямам предварителна подготовка. Улеснява ме факта, че накиснатите овесени ядки, семки, семена, орехи или други ядки са обичайна практика за мен. И значи, както си стоя, изведнъж ми хрумва нещо и се мятам. Или просто ми се хапва нещо и според продуктите, с които има у дома в момента, в движение сътворявам нещо. Малко ми е трудно с рецептите, защото съм абсолютен импровизатор и експериментатор… Добавям на вкус, повече сладко, повече мазно, повече течност, повече брашно и т.н., пълно свободно творчество… Както с всичко при мен. Но да е ясно – рецептите, макар и не перфектни са мои открития, след дълги години търсене на най-балансираното хранене. Да са здравословни, вкусни, лесни, достъпни, не на последно място красиви. Нищо особено, но от сърце! <3 Дали се справям ще кажете вие!? Все пак съм любител, и в това… Много пъти в последствие не си спомням точните количества, които съм употребила. По принцип откакто съм започнала кулинарните си изяви (преди 30 и повече години), не съм се придържала стриктно към рецепти. Някак не се побирам в тях, или нещо пропускам, или нещо добавям, винаги имам свой прочит… В последствие опита ме направи по-смела, започнах да приготвям ястията си по свое усмотрение. Имам интуиция за това…, и не ме подвежда. Дегустаторите винаги са доволни, е, почти винаги, има и малки изключения. Но за да се научиш е нормално да грешиш, нали. 😉 Нямам претенции, само желание. Харесва ми, забавлявам се и ми е приятно да доставям радост и да приготвям храната ни по наш вкус, лични предпочитания и нужди. Какво повече?

Към здравословно хранене и начин на живот съм се стремяла винаги, но всичко се получава стъпка по стъпка. Както и с това, че живота ни по хотелите започна от бързоварчето (помните ли ги?), после електрическа кана, планча (скара), котлони, блендер, електрическо джезве, кафе машина, нутри… вече дори имам фурна (любимо място за готвене), малка, но фурна. Това си е направо постижение и най-голямото ми съкровище, но се налага да я ползвам извън сезона, че туристите искат да ми идват на гости… Първите години нямаше къде едно кафе и един чай да си направи човек. За това пък се научих да правя сурови десерти, едно от ценните ми открития и най-апетитни приключения. Лесни, вкусни, здравословни, те ми показаха един нов сладък свят, без захар, брашно, млечни продукти и много други не толкова полезни и откровено вредни храни. Много съм доволна, и щастлива. Покрай мен в началото се противяха, но сега го приемат като най-естествения начин на хранене, защото той е точно такъв.

Снимките също си правя сама. Още едно хоби, което много ме забавлява. Домашните малко ги напряга процедурата с „фото сесията“ преди похапване. Когато е торта например възможно най-бързо опитвам да направя поне снимка-две, докато не е нападната. После след като им сервирам по парче, те се наслаждават, а аз мога спокойно да си продължа сесията. Обичам да гледам щастливите им лица, като деца са, даже и възрастните. Не е ли смисъла в това!? За мен – да!!!