Хляб
Винаги месете хляба си с много търпение и любов. Наричайте го с добри пожелания, молете се докато го приготвяте, за Вас и за близките си, благодарете за всичко което имате…
Най-хубавото нещо, което може да се научи да прави човек…, в състояние съм да ям само хляб. За мен той е основа, начало, любов. И двете ми баби бяха изкусни в това дело. Правеха всевъзможни тестени шедьоври. Много тъжно, че и двете си отидоха рано и твърде малко неща успях да науча. Бях на възраст далеко от семейния живот и си мислех, че има още време да гледам, питам и опитвам. Човек когато е млад рядко мисли за края и дори му се струва, че той и близките му едва ли не са вечни, по-скоро изобщо не се замисля за подобни неща… С напредването на годините всичко рязко се променя, всичко е за добро…
Макар, че рядко имам възможността да съм в собствената си кухня или да разполагам с такава изобщо, от 2013 г си правя хляба собственоръчно. Понеже повече от 15 години живея по хотели, все се налагаше да моля някой да ми изпече хляба. Прибягвала съм до какви ли не варианти, докато не измолих причината за номадския ни живот (съпругът, занимаващ се с хотелиерство) за една печка. Макар и малка, почти джобен формат, вече я имам и много и се радвам. Правеният с толкова старание и любов хляб, след дълго чакане, най-после можем да си го хапваме съвсем пресен, направо горещ. А аромата, който се разнася не може да се сравни с нищо друго.
Не е нищо особено като продукти и приготовление, даже напротив. Странстването ме доведе до най-лесната и „удобна“ рецепта за мен. Основните продукти са лимецово брашно, сода за хляб, лимонов сок или ябълков оцет, и вода. От тук нататък възможностите са безгранични. Най-често, понеже спазваме всички православни пости, приготвям хляба ни постен, което означава не само без животински продукти, но и без без мазнина изобщо. Така няма опасност да нарушим дори и строг пост по невнимание.
Обичайната рецептата, по която приготвям нашия хляб е:
Продукти:
- 1/2 литър вода със стайна температура
- 1 ч.л сол
- 1 ч.л сода за хляб
- 2-3 с.л ябълков оцет или прясно изцеден лимонов сок
- 2 ч.ч лимецово брашно (и лимеца може да си мелите сами)
- 1 ч.ч смляно просо
- 1 ч.ч смлян лен
- 1/2 ч.л смлян розмарин
Замесване: В подходящ съд за месене смесвам брашната, солта, сухите подправки и правя кладенче по средата. Добавям угасената в оцет/лимон/мляко сода. Добавям водата (в моя случай), мазнина (ако и каквато сте решили) и внимателно омесвам.
Сега вече може да изпечете веднага в желана от вас форма и съд за печене или… Аз така съм свикнала, че ръцете ми вече сами усещат готовото тесто. Често ми се налага да добавям брашно (лимецово) докато спре да ми лепне и оформям малки хлебчета, които редя в тавата на печката върху хартия за печете. Формата, дали по плоска или по кръгла и големината е изцяло по ваш избор. Надупчвам питките с вилица на няколко места (целта е да не се отдели коричката от самото хлебче при печенето) и слагам в загрята на 200′ фурна за 20-30 минути. Трябва да наблюдавате, когато порозовеят са готови. Завивате топлите хлебчета в памучна кърпа (която не пуска мъхчета) и ако не консумирате веднага може да съхраните в хартиен плик. Дълго време са свежи. А дори и да ви се сторят поизсъхнали, разрязвате на две и препичате, по-вкусно е от тост.
Аз не пека всичкото тесто. Приготвям само според нуждите в момента и останалото тесто държа в найлонов плик в хладилника, спокойно издържа до седмица. Така винаги имаме топъл, прясно изпечен хляб.
Питката за бъдни вечер приготвям абсолютно по същия начин и винаги се радваме на успешен резултат.
Успех и на Вас!
Да ви е сладко!