Просо с орехи и боровинки
След вкусна, здравословна и питателна закуска – „кафе“ от лимец и цикория с бадемово мляко (изненадващо вкусно) и просо с банан, боровинки и пекан, с малко манастирски черногорски мед (истинско съкровище). И след като приготвихме обяда – скромен бобец ( все пак е сряда, пост в поста 
) със зеленчуци и манастирска подправка 
,
В сърцето на Берлин е разположен някогашният граничен пункт, разделял дълги години столицата на две части. Този исторически паметник, който е известен като Чекпойнт Чарли (Checkpoint Charlie) или просто Чекпойнт,
е бил пропускателният пункт на американците, през който се е следяло за преминаването на коли от ГДР и ФРГ и обратно. Според спогодбата между двете новообразували се държави военни части са могли да преминават свободно от едната страна в другата. По време на Студената война обаче, през есента на 1961 г., източните отказват да допуснат до страната си своите западни колеги, които тогава били американците. Това става повод западните военни да окупират въпросния ГКПП и в продължение на 12 часа военните да държат спусъка на оръжията си с треперещи пръсти. От едната страна били американците, отговарящи за ФРГ, а от другата руснаците, управляващи ГДР. Това бил изключителен момент в историята на Германия, тъй като в рамките на само няколко часа е било възможно избухването на Трета Световна война. В крайна сметка конфликтът е потушен и никой командващ от двете страни на Берлинската стена не дава нареждане за стрелба. Разположилите се само на 30-тина метра един от друг войници успяват да си отдъхнат, но тази случка със сигурност остава запечатана в главите им. 
Правилото за свободно пътуване на западните военни повече не е нарушено, а малко след този инцидент тогавашният президент на Америка Кенеди прави визита на Берлин и пред Чекпойнт Чарли казва своята реплика „Аз съм берлинчанин!“, която остава една от най-култовите фрази в историята на Германия и САЩ.