Оризови банички

Отдавна избягвам глутен, беше ми препоръчано от специалист гастроентеролог. Правя компромиси единствено с лимец при хляба, защото съпруга ми обича хляб. А аз не обичам да лишавам някого от нещо, което обича. Още по-малко – да налагам на някого моя начин на мислене или на хранене. Изпълнявам желания с огромно удоволствие, но самата много внимавам. Постепенно «внедрих» в менюто ни здравословни храни и с ежедневни опити от безвредно храненето ни се превръща в полезно. Поне се старая максимално, но не съм максималист. Перфекционист – може би, в никакъв случай – на всяка цена. За мен свободната воля и избор са безценни, а съпруга ми неусетно възприема и приема «новата реалност». Дъщеря ни ми е пълен единомишленик, така че там се получи от само себе си. Даже ми предлага нови свежи идеи. С тази последователност стигнах и до оризовите кори. А баници (и изобщо тестени изделия) много обичам, или поне обичах, редовно правех и умерено хапвах и преди. Няма пак да Ви занимавам със здравословните си неразположения, а само ще спомена, че с възрастта всички ставаме нетолерантни към глутена. Има литература, ако Ви е интересно.

Време е да споделя как приготвям оризовите си банички. За солените варианти основно използвам яйца и сирене, може да е извара или кашкавал, а може и комбинации да се правят. Добавям лук, чесън, праз или спанак, зелени и сухи подправки. Изобщо слагам това, което имам и ми се хапва.

• 4 яйца
• 100 г бяло сирене
• 4-5 см праз
• 2 см люто чушле
• 1 щипка индийско орехче
• 1 с.л. кокосово масло за печене

С вилица намачквам сиренето в яйцата, добавям накълцания праз и орехчето и разбивам. Подготвям две чинии с размера на корите и тавичка с вода. Накисвам според указанията на опаковката. Оформям баничките по две, като внимателно премествам корите в чиниите, слагам от сместа и също внимателно завивам и премествам в намазания с масло тиган. Когато яйчната смес стегне обръщам и изпичам до желан резултат. Винаги са вкусни, независимо от пълнежа. Да Ви е сладко!