Есен

Ухаещи на мащерка ръце.

Косите – лавандулово поле,

със цвят на лешник,

от слънчеви лъчи погален.

Очите – кестени във жар,

на залеза най-нежния пожар.

Дъхът ми пръчици канела,

и топъл шоколад ухаен.

Пристъпвам тихо, леко, смело

върху килим от спомени безценни –

красиво оцветени

от чувствата, с които преживени са.

В сърцето ми любов безбрежна.

Душата търсеща и нежна.

Животът ми е цял роман.

Любовите ми – океан.

Обичам да създавам радост.

Да я раздавам и поддържам.

Аз ще остана вечно млада.

Макар, че от дете съм мъдра.

Живеех плахо, все се криех.

Не вярвах в нищо и във никой.

Днес смела съм и съм открита.

Платила съм си и съм чиста.

И съм богата, напук на загуби, раздели.

Защото любовта е свята –

събира само, никого и нищо не разделя.