Да можех да не забравям

Да можех да не забравям, че се намирам на едно райско място и вместо да му се наслаждавам аз си стоя сама със собствените мисли и страхове и пак чакам. Какво чакам вече не мога да кажа. Може би ако знаех със сигурност вече щях да съм го дочакала. И може би тук трябва много да се засрамя и да замълча, но ще е толкова типично, че този път предпочитам да се самосъжалявам публично. Може би така ще се засрамя толкова силно, че най-накрая ще спра да го правя… Имам всичко, споделяла съм го многократно. Какво тогава, що за неудовлетвореност беше пътя ми до тук, що за празнота оставаше всеки път във всеки миг… Чувството за една празнота, за една недовършеност, за нещо нередно ме мъчи… Мисля, че най-после схванах – имам всичко, но нямам себе си! Толкова съм благодарна, толкова вкопчена, че съм забравила за себе. Забравила съм какво съм искала, искала ли съм изобщо… И не смея да гъкна да не изгубя и това, което имам. След толкова години започвам да разбирам, че съм се научила да живея получавайки, но не и примирявайки се. Иначе нямаше да се терзая ден и нощ, че нещо не е наред, че все нещо липсва. Научила съм се да благодаря, но не и да се смирявам… Господ да ми е на помощ! … ако отказвам да разбера, че съм това, което съм, а не това което смятам, че съм, и съм там където съм, а не там където бих искала да бъда…
Господ е толкова добър с мен и аз съм безкрайно благодарна за това. Той търпеливо ме изчака да узрея и ми подари най-красивите моменти, позволи ми да изживея най-щастливите мигове. С течение на времето ме освободи от всичко, което ме спъваше и ми създаде ситуации, в които да оценя кой ще продължи до мен и кой да си отиде. Беше и забавно, беше и трудно, но беше толкова освобождаващо, толкова благотворно. Най-важното е, че не ми е тъжно и не съжалявам за нищо и никой. Сега ми е така леко, така хубаво, така спокойно на душата. Без лицемерие, без срам, без страх и без тревога се живее пълноценно и истински. Чувствам се прекрасно. Имам красиви и честни взаимоотношения. Харесвам хората, с които общувам, общувам с хора, които харесвам. Вече съм наясно със себе си и другите, нямам очаквания, но и илюзии нямам. Толкова е лесно, толкова приятно. Как само съм си губила времето. Но не, не е изгубено – научих си уроците, взех изпитите, направих си безценни изводи и станах по-добър и мъдър човек (или поне се надявам, че е така, защото много силно го искам). Както винаги съм казвала – няма напразни усилия. Моите дадоха велик резултат. Ако съм грешила е било от неопитност и невежество. Със сигурност мога да твърдя, че никому не съм навредила умишлено и нищо не съм направила от лошотия или безотговорност. Няма никакво вълшебство, няма тайна, чудото е вътре в нас, разковничето се крие в доброто. Доброто носи добро. Видя ли, усетя ли зло, значи не е за мен, пускам го да си ходи. Не го връщам, само не го приемам, толкова е просто. То само си отива там, от където е дошло, това не е моя грижа. Аз имам да се занимавам с много по-важни и смислени неща, като да приемам доброто, да му се радвам и да се забавлявам да го връщам. Да се наслаждавам на всяка усмивка, на всяка ласка, на всяка мила дума. Моята задача е да раздавам, да се опитвам да правя добро, или ако не е по силите ми просто се стремя да не вредя. Да търся плодотворни почви за семенцата добрина, които нося в себе е истинско удоволствие. Да посявам надежда и любов с много внимание и старание, да се грижа за оцеляването им при всякакви условия е приятна, неуморителна работа, каквато сама си избрах и я върша с нестихващо желание. Сега нищо не ми тежи, сега нищо не може да ме нарани, сега съм по-силна и осъзната от всякога. Сега, когато знам какво искам и какво ме прави истински щастлива. Аз съм безкрайно щастлив и благодарен човек, сега съм аз в цялостната си същност. Сега знам защо ме търсят, кой какво очаква, как да подходя, кога да се откажа. Научих се да казвам сега, да се радвам сега, да чувствам сега, да живея сега. Започнах да ценя мига, да предчувствам усмивките, да предвкусвам целувките… без да мисля за после, без тревога, без тъга. Толкова е красив живота, толкова чувствен, толкова щедър. Подарък и благословия е да сме тук и сега. Да можех да не го забравям.