Баница с елдени кори

Причината да избягваме пшеницата са неразположения, които изпитваме заради глутена. В днешно време май е често срещан проблем, но пък има всякакви алтернативи и е прекрасно да се възползваме максимално. Елдените кори са неочаквано вкусни и меки и от тях става разкошна баница. Останалите продукти са обичайните. А на какво неземно място си я хапнахме, усещането беше наистина неописуемо. Продукти:

• 500 г кори от елда
• 7 яйца
• 300-400 г бяло саламурено сирене
• 200 г черногорски каймак/125 г краве масло
• 1 кофичка кефир/кисело мляко (400 г)

Оставяме настрана 2 яйца, 1/2 от киселото мляко/кефира и 3-4 лъжици от каймака/маслото. Останалите смесваме, като натрошаваме сиренето вътре. Намазняваме си хубаво тавичката или я покриваме с хартия за печене и започваме реденето. Аз го правя като леко намачквам всяко листо и поставям по около 4-5 на ред. Слагам върху тях част от сместа, и продължавам до изчерпване на корите, като гледам да разпределям равномерно. За улеснение може предварително да си преброите листовете, за да сте наясно на колко да разделите. Нарязвам наредената сурова баница на парчета и я заливам с разбитите оставени за целта продукти. Тръснете и завъртете насам-натам тавата, за да може заливката да влезе в прорезите и хубаво да напои. Печете до желан от вас загар в силно загрята фурна.
Да ви е сладко!
За мястото, на което хапнахме тази вкусна баница, искам да споделя малко повече. Това е Острожки манастир, Черна гора. Не е преувеличено определението неземно. Умиротворението, смирението/смиряването и любовта те завладяват с пълна сила, всяка твоя клетчица им се подчинява безмълвно, и се чувстваш смекчен, укротен, нереално, но осезаемо лек и свободен. Отърсваш се от тревоги, неразположения, суета. Света с неговите светски дреболии ти изглежда безумно чужд, далечен, нищожен… Буквално си в облаците, рееш се над всичко преходно и забравяш всичко, което ти тежи. Единственото, което си спомняш всъщност, е кое е важното в безкрайно краткия ни временен живот, и какъв е смисълът да те има. Ставаш въздушен, безплътен, а по-жив от всякога. Трябва да се види и да се усети! Дори само заради подобни места и изживявания си заслужава да се посети Черна гора. 🙂 Да бъдем здрави и … по-добри! <3