Нахутено-спаначени кюфтенца (печени)

Понеже обичаме фалафел, а в Черна гора не се предлага, решихме да си спретнем нещо напомнящо вкуса. Тук и нахут, под каквато и да е форма, се намира изключително трудно. Всъщност, единствено като консерва го открих и много се зарадвах. Зеленият чесън също не е обичайно явление. Зеленият лук се предлага вече почти избуял. Повече от три години, никой не успя да ми обясни какъв е «проблема». То по морето и градини нямат, само хотели и квартири за отдаване. Всичко се върти около туризма. Една опознавателна екскурзия, обаче си заслужава да се направи. Ние всеки ден, с най-голямо удоволствие, откриваме нещо ново. Буквално прелива от история, и прекрасно я съхраняват. За това – поздравления! Има безброй църкви и манастири на тази свята земя. А някои манастири такива зеленчукови градини и стопанства поддържат, че да ти се прииска да се присъединиш… А какъв зехтин се прави в тези манастири, мечта! Обещавам да разкажа някой път.

Както и да е, друг път повече за черногорските «за» и «против», пък и да погледнем първо себе си… ;).
Че, на един пазар намерих сравнително зелен лук и почти зелен чесън… Важното е, че са вкусни, не ги магарят още тук нещата… Щом ми напомня вкуса на татковата градина, значи е повече от прекрасно! Пресните подправки също са ароматни и ухаят на родно. Киселото мляко и то е хубаво, напомня на наше, което е наистина добро. Най-голямото предимство на Черна гора е, че още не е осквернена от ГМО и други «европейски ценности», но както се стремят на там, да видим и тях милите какво ги очаква…
Едни обикновени кюфтенца, а толкова писане… Да преминем към рецептата, че се разлях…

Продукти:

• 1 консерва нахут 400гр
• 3-4 шепи спанак
• 1 ч.ч овесени ядки
• 2 с.л кисело мляко
• ½ ч.л хлебна сода
• 2 зелени лука
• ½ глава пресен чесън
• 1 шепа тиквени семки
• 1 шепа орехови ядки
• 1 шепа копър
• 1 шепа босилек или кориандър (аз нямах)
• сол, черен пипер, куркума, индийско орехче на вкус

Нахута, овесените ядки, спанака, млякото с разтворената в него сода, течност от консервата колкото е необходимо за гъсто тесто, блендираме или пасираме, на кой както му е удобно. Лука, чесъна, семките, орехите и подправките надребняваме само с едно завъртане или накълцваме с ножа. Смесваме и оставяме в хладилника за половин-един час. Може и до другия ден, както се случи при мен. Закъснях с изпичането и дъщеря ми поръча вечеря от ресторанта (едно от предимствата да живееш в хотел), бяхме много гладни, не ни се чакаше. Решихме да ги изпечем на другия ден, за да си ги хапнем топлички. Предполагам, че заради дългото взаимно овкусяване на съставките, са станали още по-вкусни. Поне на нас така ни се стори. И така оформяте си кюфтенца с големина по ваш избор и редите на застлана с хартия за печене тава. Печете в предварително загрята на 200′ фурна до желан от вас резултат. Не се притеснявайте, няма какво да остане сурово. Нахута е от консерва, а на останалите продукти им трябва съвсем малко. Пък и колкото по-малко термична обработка търпи един зеленчук, толкова по-полезен е, и вкуса му се усеща по-пълноценно. И с едни топли лимецови хлебчета (изпекох заедно с кюфтенцата), студени доматки и домашно сиренце, направо си жив празник за лакомници, като нас…
Да ви е сладко и на вас!