Мляко от кашу

Като дете много обичах прясно мляко и всичко приготвено с него. Не, не всички деца обичат. Брат ми например никога не е обичал, и до ден днешен е така. При съпругът ми e същата история. Аз си полудявах за мляко с ориз, за фиде с мляко, за макарони на фурна, за палачинки, торти и какво ли още не. Сега нищо от това не кусвам. Може и непоносимост да съм развила, знам ли. Прясното мляко спрях преди години. Първо спрях захарта и продължих да пия кафето си с мляко, после и с млякото се разделих. Четох много по темата – мляко и възрастни бозайници… хихи, от които бях и аз и окончателно го зарязах. За сметана и там подобни въобще да не говорим. Но сирене продължавам да обичам, особено испанско и особено козе. Както съм казвала – тази ми страст ме дели от веганството. Пък и никога не съм залитала в крайности и не си падам по модни тенденции, така че за сега си хапвам добри, истински сирена, пък нататък ще видим. Имам обаче неразположения след консумацията им, поне почти всеки път така се случва. Аз съм с много стомашни проблеми и понякога не мога да различа точно коя е конкретната причина. Колита ми специално, се бунтува от всичко. Мисля, че е време да се изследвам и за лактозна непоносимост, че поне и с това да съм наясно. Как обаче бих се разделила със сиренето, не знам… Но сега – за млякото. Когато живеехме на Майорка пиех кафе редовно. Големите кафета не бяха по вкуса ми, малки ги обичах и чисти. Испанците обаче имат толкова вкусно прясно (краве) мляко, че не можеш да устоиш да не изпиеш едно кортадо (късо кафе с много малко мляко) и аз разбира се – не устоявах. Настъпи период, в който кафето започна да ми причинява безпокойство. Спрях го за известно време. Опитах да го консумирам отново, отначало се чувствах добре и по-късно всичко започваше отначало. Така на  няколко пъти. Сега пия кафе по 1-2 пъти седмично и в зависимост от това как се усещам. Ден за ден решавам, слушам тялото си, уча се от организма си, с храната е същото. Минах на лимецово кафе. За да свикна с вкуса му ми трябваше не само захар, но и още нещо…, така стигнах до кокосовата захар и ядковите млека, естествено. Започнах плахо с приготвянето на млека от ядки. Толкова сложно ми се струваше, имах чувството, че не е за мен цялата тази процедура. А то се оказа лесно, стига да си наясно какво точно ти е нужно и да имаш схема на действие. Значи – избирам си ядки и действам. На първо място е накисването, без него – за никъде. Надя Петрова има прекрасна таблица с времето за накисване на продуктите. Решавате какво ви се пие и кога ще го пиете и накисвате. Имайте предвид, че ядковите млека не са трайни, както и всичко натурално всъщност. Съхраняват се в стъклен съд в хладилник за не повече от три-четири дни. Единственият им стабилизатор е щипка сол. За това си приготвям по малко. Докато се ориентирам и свикна, позаносах количества. Вие си спестете това, че ядките не са никак евтини, а и времето е скъп ресурс, може би най-скъпия. А за кисненето си е нужно време. Аз започнах с овесено, много полезно и приятно на вкус. Не ми стана любимец обаче. Лигаво е, както твърдят дъщеря ми и племенницата ми, точи се такова… хаха. Остава много пулпа и все се чувствам принудена да забъркам нещо, че хич не обичам изхвърлянето на хранителни продукти. Тя си е супер вкусна и така, но трябва да се хапне веднага. Продължих с бадеми. Също много полезно и доста по-скъпичко, а не става голямо количество. Наистина вкусно, но не се спрях и на него. А от пулпата стават чудни вкусотии. Опитах от слънчогледови семки, от тиквени, от орехи… За солени творения стават, за рязядки и сосове са неотразими, но имат прекалено тежък вкус за кафето ми. Така стигнах до кашуто и се определих. Бях пробвала и преди, от него стават най-добрите кремове за постни/веган торти и други сладости. Мига, в който го срещнах с кафето си, всичко си дойде на мястото. Сега и лимец не пия, избягвам го заради глутена. И защото открих цикорията. Тя е чудно нещо, с уникални ползи. Тук, в Черна гора разбрах, че хората си я пият от край време. Както навремето ние пиехме ръж и леблебия. Като дете, в дома на баба се събуждах от аромата на прясно сварено кафе и моята скъпа баба Ани ме подканяше към готовата закуска. Златни спомени. Оказа се, че и цикорията си пасва с млякото ми от кашу, то си пасва с всичко. Мисля, че открих идеалната комбинация. Но най-показателно е когато си позволявам по едно хубаво еспресо от време на време, тогава даже забравям че пия ядково мляко. Наскоро племенницата ми с радостна изненада ми сподели, че е абсолютната истина. Много съм щастлива! Толкова не съм се разливала до сега, от млякото ще да е…хахаха. Време е го споделя с Вас. Ще ви напиша за млякото от кашу, но принципа е един и същ за всички ядки, важното е да спазите времето за накисване. Аз обикновено правя около 600-700 мл., толкова консумираме с дъщеря ми когато ми е на гости. Това количество ни стига за 3-4 дни. Тя обича кафето си голямо и с много мляко. Ако видя, че е се застояло го изпивам докато още е годно или приготвям нещо с него. Когато съм сама си приготвям само по шепа/1/4 ч.ч. Знаете ли – и ядките са различни. От едни излиза повече, от други по-малко, веднъж остава много пулпа, друг път малко, а понякога никаква. Много е относително. С времето ще се напаснете сами.

За 600-700 мл мляко от кашу:

• ½ ч.ч ядки кашу
• 3-4 щипки сол
• 2 ч.ч вода

Накисвам кашуто за два часа и половина – три или поне за двайсет минути с 1-2 щипки сол.. Напълвам чашата до горе с вода (добре е да е питейна) и покривам. Имам такава малка чаша от малкия ми блендер с капачка, много е удобна за целта. След като изтече времето за накисване изплаквам много добре няколко пъти, до чиста вода и изцеждам хубаво. Прехвърлям в голямата купа на блендера, слагам отново 1-2 щипки сол и добавям едната чаша вода. Блендирам на няколко пъти (колкото е нужно) до гладка смес. Колкото повече разбивам толкова по-малка е вероятността да остане пулпа и не се нуждае даже от прецеждане. Добавям и втората чаша вода и завъртам за последно. Ако се налага прецеждам, през обикновена цедка (още едно предимство) и съхранявам в стъклен съд до три дни, на четвъртия трябва да е последната консумация. Наблюдавайте и пробвайте, то напомня развалено животинско мляко, замирисва се и се вкисва. Понякога има изненади, издържа повече, но за да няма неприятни изненади – внимавайте преди употреба.
Това е цялата философия. Успех!
Да Ви е сладко!